Radiosendung “Wir Bulgaren” – Радиопредаване “Ние Българите” (04.03)

Podcast
Radiosendung “WIR BULGAREN”
  • ORANGE 94.0 Logging 2018-03-04 16:00
    46:55
audio
48:27 min
Radiosendung: Wir Bulgaren (05.02.2022)
audio
16:16 min
Radiosendung „Wir Bulgaren“ - Ивайло Калоянчев и Ивайло Захариев за "Г-н Ганьо Балкански" (05.03)
audio
27:09 min
Radiosendung "Wir Bulgaren" - Ясен Григоров: „Лили Рибката“ е филм за любовта във всичките й форми (06.05)
audio
17:05 min
Radiosendung „Wir Bulgaren“ - “233 метра между живота и смъртта” (06.05)
audio
1 hrs 00 sec
45. Радиопредаване "НИЕ БЪЛГАРИТЕ" - Виена (03.03.2013)
audio
1 hrs 00 sec
47. Радиопредаване "НИЕ БЪЛГАРИТЕ" - Виена (02.06.2013)
audio
1 hrs 00 sec
43. Радиопредаване "НИЕ БЪЛГАРИТЕ" - Виена (03.02.13)
audio
1 hrs 00 sec
41. Радиопредаване "НИЕ БЪЛГАРИТЕ" (02.12.12)
audio
1 hrs 00 sec
Radiosendung 27

(00:00 – 03:08)

Die bulgarische Sendung auf Radio Orange 94.0 am 4.03:

Den ersten März bezeichnen wir in Bulgarien als „Baba Marta“ oder Oma Marta. Dieser Feiertag ist in der bulgarischen Tradition ein Symbol des Endes von kaltem Winter und des Beginns vom Frühling.

Am dritten März feiert Bulgarien 140 Jahre seit der Befreiung von der osmanischen Herrschaft, die 482 Jahre dauerte.

Mehr über die Ereignisse erzählt unsere Praktikantin Mirela Krasteva.

Der Moderator Alexander Detev präsentiert das bulgarische Kulturprogramm im März.

 

(04:01 – 46:54)

В контекста на трети март в предаването говорим за свободата и смисъла, който й придаваме. Според семиотиката – науката за знаците, една дума придобива значение си спрямо асоциациите и конотациите, които тя провокира в съзнанието ни.

Националният празник е подходящ момент е да се замислим за значението, което придаваме на думата “свобода”. Празнуваме ли това, че сме свободни да направим нещо или да бъдем някои или просто отбелязваме, че сме освободени от някого. И ако акцентираме на второто, дали в това не се корени постоянното чакане да се появи нов освободител или спасител, на когото след това да бъдем длъжни? Във връзка с актуалните събития, за свободата, гражданската активност и тяхната проявление в ситуацията около Пирин и ЧЕЗ говорим с журналиста Мария Спирова.

Можем ли да се освободим обаче от думите и пак да създаваме смисъл и да споделяме емоции? Това обсъждаме с актрисата Мариана Де Мео, която от години се занимава с пантомима. Мариана организира също така гостуването на известния мим Герасим Дишлиев във Виена и прожекцията на български филми в Австрия – една инициатива, започнала през февруари. Кои са предстоящите заглавия, на които публиката тук може да види в идните месеци?

Иван Карчев представя инициатива на българския предприемач във Виена, Филип Петров, който чрез организиране на томбола е закупил картини на възрожденци за българското училище във Виена.

В следващите месеци българската общност в Австрия може да се наслади на филмите “Дъвка за балончета” (18 март), “Това е България” с гости Валя Балканска и Петър Янев (21 април) , “Лили Рибката” (около 1 юни) и “Христо”. Организатори са Мариана Де Мео и Антония Цинова. Повече информация за прожекциите може да намерите на страницата Vienna Sunday Cinema във фейсбук. С Мариана поговорихме за културата – в България и Австрия.

“Пантомимата например изобщо не се практикува във Виена. Може да е плюс за мен, но е един голям минус за Виена, тази огромна културна столица. Това изкуство, което аз обичам, е забравено тук”.

Въпреки това, Мариана успява с още шест човека да сформира трупа за пантомима, Pantowien. Мариана има и група за детски театър, където учи децата на пантомима.

“Човек с тялото си може да разкаже всичко, което би изказал и с думи. Около 70% от комуникацията, която осъществяваме помежду си, е невербална.”

Мариана организира и гостуванията на Герасим Дишлиев – Геро във Виена (15 и 17 март в Schubert Theater). Известният мим е ученик на легендарния Марсел Марсо, бил е и негов асистент. През декември Герасим дебютира на сцената на Националната опера в Париж в “Бохеми”.  В Ню Йорк пък спечели награда за най-добър комедиант за 2017-а на най-големия фестивал за моноспектакли. При предишното си гостуване във Виена през есента, с Геро разговаря Александър Детев.

“Виена е един град, който за мен е свързан неразривно с Дунав. Тази река го зарежда с голяма енергия. Операта, валсът също. Но Виена също така я свързвам с вятър. Забелязах го, когато пресякох Австрия с колело преди няколко година, около Виена, където неслучайно има много вятърни мелници, там имам толкова хубав вятър.”

11 седмици продължават протестите срещу решението за промени в Плана за управление на Природен парк “Пирин”. Три са основните искания – оттегляне на промените, оставка на екоминистъра Нено Димов и осветляване на собствеността на концесионера “Юлен”. Какво държи гражданската енергия все още жива и какъв паралел може да се направи между скандала с Пирин и случващото се с ЧЕЗ, попитахме Мария Спирова – журналист, граждански активист и едно от ярките лица на българите в чужбина.

“Често си давам сметка, че за да протестираш и да поддържаш някаква гражданска позиция, трябва да го правиш или от принципни съображения или въобще да не го правиш. Ние живеем в една реалност, в която няма никакви бързи и лесни победи.”

Как мерим свободата днес?

“Още вървим из пустинята и търсим извора на свободата. И според мен го търсим на грешните места. Както са ни учили в историята, че имаме освободители, така и днес ние продължаваме да търсим или да седим и да чакаме, не знам дали ги търсим, някакви спасители, освободители, които да свършат една работа вместо нас. Това е била и една от основните фрустрации на нашите революционери – много хора са чакали, а малко са вършели работа.”

Протести има и във Виена. За тях разказа Мариана Де Мео:

“Всеки четвъртък се събираме пред Karlskirche с плакати, на моя плакат пише “Пирин се вижда и от Виена”. Като знам, че едни хора в този студ излизат в България всяка седмица да протестират, аз не мога да си стоя на топло.”

 

 

Снимки: Павел Цветков, My Raw Group

Fotos: Pavel Tsvetkov, My Raw Group

Leave a Comment