За магическия свят на „Лили Рибката“, вълшебствата на родителството и предизвикателствата пред българското кино, Александър Детев разговаря с режисьора и сценарист на филма Ясен Григоров.

Какво казва този филм на децата и какво – на родителите?

Този филм за мен е мост между двете. Филмът може да бъде гледан по един начин от децата и по друг – от родителите. Иска ми се да предам е едно послание за доброта от страна на родителите. Ние като възрастни, с погледа към децата си, можем да им дадем стабилност, сигурност, нежност, обич, но и със същия този поглед можем да ги нараним, объркаме, унижим, да ги накараме да се чувстват слаби. Като възрастни имаме една огромна отговорност, извън думите, извън дори директното физическо насилие, в един много интимен момент на гледане очи в очи, имаме много голяма сила да зареждаме децата си.

[…]

А какъв е пътят на изкуството – между държавната намеса и пазарния принцип?

Много е сложно. На първо място, държавата трябва да има цялостна културна политика, идея защо културата, в най-общия смисъл на думата, е важна за нея. Трябва да се изгради някаква визия за това, какво държавата може да извлече от своите културни дейци. Чак тогава могат различните инструменти, държавно финансиране, субсидии, да влязат в употреба. Ако има държавна помощ, за мен е очевидно, че проектите, които я получават, трябва да са устойчиви на пазара, т.е. да носят приходи. В противен случай е безсмислено, особено ако няма друга идея за това, защо са подпомагани.